Алфа рисърч: Програмист и лекар са най-желаните професии
Програмист и доктор са най-предпочитаните специалности от десетилетие. Отношението към тях обаче следва разнообразни трендове: до момента в който компютърните специалности бележат растеж от 28% през 2008г. до 36% към днешна дата, то атрактивността на лекарската специалност понижава от 27 на 25 на 100.
Дистанцията сред двете надвишава към този момент 10 %. Ако този тренд е знак за положителното положение, увеличаващия се брой компании и известност на ИТ бранша, то вероятностите пред кадровото застраховане на медицинските грижи са повече от тревожни. Особено в случай че се регистрира и продължаващата емиграция на лекари и медицински сестри.
Икономистите остават трети по желание, запазвайки неизменен каузи си за последните 10 години от 20%.
Сравнението на данните с аналогично изследване на организация Алфа Рисърч през 2008 година и в този момент, обрисува тези водещи трендове. Цифрите демонстрират още, че компютърните специалности са най-желана кариера за децата на хората с по-висок социално-материален статус: високообразованите и по-високодоходните поданици на столицата и огромните градски центрове. Към тях се ориентират в това число и част от децата на представителите на свободните специалности, които до неотдавна се характеризираха с най-голям коефициент на „ самовъзпроизвеждане ”.
Като цяло, в класацията на водещите специалности за интервала 2008–2017 година, се следи слаба смяна, което е показателно за ниската динамичност на българската стопанска система през последното десетилетие. Известен позитивен тренд е налице в настройките към мощно дефицитните през последните години инженерни специалности: от 15% през 2008г. до 19% през 2017г. Този растеж обаче продължава да е непълен, с цел да покрие потребностите на индустриалното произвеждане.
Въпреки опитите за промени през последните години, ползата към едни от специалностите с най-голяма социална значителност – тези на учителите и служителите на реда, остава доста невисок. Те резервират непоклатимост през последното десетилетие, като през 2017г. заемат надлежно девето (6%) и седмо (7%) място по желания.
В съпоставяне с 2008г. прелест и авторитет губят специалности като юрист (спад от 25% на 16%), митничар (от 13% на 7%), политик (от 9% на 5%) и публицист (от 7% на 5%).
Социолозите установяват слаба мотивация и интерес към повишение на образованието и квалификацията, което е преграда пред по-високата конкурентноспособност на стопанската система.
В страните с високо развити стопански системи „ ученето през целия живот ” последователно се трансформира във значим тласък и фактор за по-голяма конкурентноспособност и по-високи приходи. За разлика от тях, в България ползата към влиятелни специалности не е съпроводен от мотивация за повишение на образованието и рационализиране на професионалните умения. Едва 13% от българите са минали някакви курсове за образование, или повишение на подготовка през последните две години. Относително най-популярни са курсовете за преквалификация (5.4%), следвани от шофьорските курсове (2.7%). Едва след тях остават университетското обучение (2.4%), образования по разнообразни компетентности – езикови, компютърни и прочие (2.3%) и курсове, свързани с занимания (1.2%).
Сравнително проучване на Евростат от 2016г. също записва ниска интензивност в курсове за образование измежду българите - 8% от популацията сред 18 година и 64 година са взели участие в обучителни или просветителни курсове в последните четири седмици. Тази наклонност е сходна с други страни от Централна и Източна Европа като Румъния (7%), Хърватска (9%) и Словакия (9.5%). Доста по-различна е обстановката в скандинавските страни, където над 30 на 100 са взели участие в сходни курсове. Дори и в Естония този % е доста по-висок, в сравнение с у нас – 21 на 100.
Регистрираната картина е в внезапен контрастност с високия дял младежи сред 20 година и 34 година у нас, които нито учат, нито работят - 21.4% през 2015г., което по данни на Евростат е едно от най-високите нива в Европейски Съюз. Също по този начин, съгласно Националния проект за деяние по заетостта, 60.2% от безработните младежи до 29 година през 2016г. са без подготовка и компетентност. 69% от дълготрайно безработните също са без подготовка. Разбираеми на този декор са терзанията на бизнеса за увеличаващия се недостиг от добре образовани, готови и стимулирани фрагменти. Проблем, който няма да се реши единствено с вноса на работна ръка. Необходими са доста по-сериозни взаимни старания от страна на просветителните институции и бизнеса за регулярно и гъвкаво повишение на образованието и квалификацията, които са измежду главните характерности на актуалните бързо разрастващи се стопански системи.
Въпреки като цяло ниските равнища, релативно най-сериозна е просветителната интензивност на 18 – 30 годишните. 35% от тях са взели участие в обучителни стратегии. С повишаване на възрастта разумно понижава мотивацията и интереса към увеличение на образованието или квалификацията. При хората над 61 години този % спада до 3%.
Поляризирано публично мнение за реализация в България или в чужбина – 57%:41%
Състоянието на стопанската система, трудовият пазар и нивото на приходите са факторите, които способстват за запазващата се поляризация на публичното мнение по отношение на по-подходящите благоприятни условия за трудова реализация: 57% от българите биха посъветвали своите или близки деца да потърсят благоприятни условия в България, до момента в който 41% биха ги насърчили да работят в чужбина. Тези настройки са показателни за неотслабващия към момента напън за трудова миграция и евентуалното увеличение в близко бъдеще на кадровия недостиг в редица сфери.
Жителите на по-малките градове и селата, където опциите на трудовия пазар са към момента мощно лимитирани, най-силно поддържат позицията, че бъдещето на децата им е обвързвано с работа в чужбина.
Фактор, който в допълнение въздейства върху желанието за реализация в чужбина, е житейският интервал, в който се намират хората и запознатостта им с живота в чужбина. Колкото по-млади и към момента необвързани са те, толкоз по-отворени са към опит за реализация зад граница. И назад, измежду фамилните и изключително измежду тези с деца, делът на избиращите реализация в България нараства до 62%.
Ако обобщим, позитивната вест от изследването е обвързвана с увеличаващата се известност и авторитет на един от най-динамично разрастващите се, предлагащ положителни кариерни благоприятни условия и възнаграждение браншове – ИТ сектора. То обаче обрисува и две рискови отрицателни трендове – слаба интеграция на просветителните и квалификационни курсове в действителната стопанска система, и респективно – слаба мотивация за присъединяване в тях; продължаващ миграционен напън за реализация в чужбина, който в идващите години може да сложи в риск витално значими за обществото браншове.
Като част от регулярното си тримесечно изследване на публичните настройки, Алфа Рисърч включи специфичен блок въпроси, отдаден на настоящата тематика за престижа и интереса към другите специалности, както и към повишение на образованието и квалификацията в изискванията на динамизиращ се пазар на труда и все по-силни рецензии от страна на бизнеса за неналичието на задоволително добре готови и стимулирани експерти в редица сфери.
Проучването е извършено в интервала 12 – 22 юни 2017г. измежду 1024 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление по домовете на интервюираните лица.
Дистанцията сред двете надвишава към този момент 10 %. Ако този тренд е знак за положителното положение, увеличаващия се брой компании и известност на ИТ бранша, то вероятностите пред кадровото застраховане на медицинските грижи са повече от тревожни. Особено в случай че се регистрира и продължаващата емиграция на лекари и медицински сестри.
Икономистите остават трети по желание, запазвайки неизменен каузи си за последните 10 години от 20%.
Сравнението на данните с аналогично изследване на организация Алфа Рисърч през 2008 година и в този момент, обрисува тези водещи трендове. Цифрите демонстрират още, че компютърните специалности са най-желана кариера за децата на хората с по-висок социално-материален статус: високообразованите и по-високодоходните поданици на столицата и огромните градски центрове. Към тях се ориентират в това число и част от децата на представителите на свободните специалности, които до неотдавна се характеризираха с най-голям коефициент на „ самовъзпроизвеждане ”.
Като цяло, в класацията на водещите специалности за интервала 2008–2017 година, се следи слаба смяна, което е показателно за ниската динамичност на българската стопанска система през последното десетилетие. Известен позитивен тренд е налице в настройките към мощно дефицитните през последните години инженерни специалности: от 15% през 2008г. до 19% през 2017г. Този растеж обаче продължава да е непълен, с цел да покрие потребностите на индустриалното произвеждане.
Въпреки опитите за промени през последните години, ползата към едни от специалностите с най-голяма социална значителност – тези на учителите и служителите на реда, остава доста невисок. Те резервират непоклатимост през последното десетилетие, като през 2017г. заемат надлежно девето (6%) и седмо (7%) място по желания.
В съпоставяне с 2008г. прелест и авторитет губят специалности като юрист (спад от 25% на 16%), митничар (от 13% на 7%), политик (от 9% на 5%) и публицист (от 7% на 5%).
Социолозите установяват слаба мотивация и интерес към повишение на образованието и квалификацията, което е преграда пред по-високата конкурентноспособност на стопанската система.
В страните с високо развити стопански системи „ ученето през целия живот ” последователно се трансформира във значим тласък и фактор за по-голяма конкурентноспособност и по-високи приходи. За разлика от тях, в България ползата към влиятелни специалности не е съпроводен от мотивация за повишение на образованието и рационализиране на професионалните умения. Едва 13% от българите са минали някакви курсове за образование, или повишение на подготовка през последните две години. Относително най-популярни са курсовете за преквалификация (5.4%), следвани от шофьорските курсове (2.7%). Едва след тях остават университетското обучение (2.4%), образования по разнообразни компетентности – езикови, компютърни и прочие (2.3%) и курсове, свързани с занимания (1.2%).
Сравнително проучване на Евростат от 2016г. също записва ниска интензивност в курсове за образование измежду българите - 8% от популацията сред 18 година и 64 година са взели участие в обучителни или просветителни курсове в последните четири седмици. Тази наклонност е сходна с други страни от Централна и Източна Европа като Румъния (7%), Хърватска (9%) и Словакия (9.5%). Доста по-различна е обстановката в скандинавските страни, където над 30 на 100 са взели участие в сходни курсове. Дори и в Естония този % е доста по-висок, в сравнение с у нас – 21 на 100.
Регистрираната картина е в внезапен контрастност с високия дял младежи сред 20 година и 34 година у нас, които нито учат, нито работят - 21.4% през 2015г., което по данни на Евростат е едно от най-високите нива в Европейски Съюз. Също по този начин, съгласно Националния проект за деяние по заетостта, 60.2% от безработните младежи до 29 година през 2016г. са без подготовка и компетентност. 69% от дълготрайно безработните също са без подготовка. Разбираеми на този декор са терзанията на бизнеса за увеличаващия се недостиг от добре образовани, готови и стимулирани фрагменти. Проблем, който няма да се реши единствено с вноса на работна ръка. Необходими са доста по-сериозни взаимни старания от страна на просветителните институции и бизнеса за регулярно и гъвкаво повишение на образованието и квалификацията, които са измежду главните характерности на актуалните бързо разрастващи се стопански системи.
Въпреки като цяло ниските равнища, релативно най-сериозна е просветителната интензивност на 18 – 30 годишните. 35% от тях са взели участие в обучителни стратегии. С повишаване на възрастта разумно понижава мотивацията и интереса към увеличение на образованието или квалификацията. При хората над 61 години този % спада до 3%.
Поляризирано публично мнение за реализация в България или в чужбина – 57%:41%
Състоянието на стопанската система, трудовият пазар и нивото на приходите са факторите, които способстват за запазващата се поляризация на публичното мнение по отношение на по-подходящите благоприятни условия за трудова реализация: 57% от българите биха посъветвали своите или близки деца да потърсят благоприятни условия в България, до момента в който 41% биха ги насърчили да работят в чужбина. Тези настройки са показателни за неотслабващия към момента напън за трудова миграция и евентуалното увеличение в близко бъдеще на кадровия недостиг в редица сфери.
Жителите на по-малките градове и селата, където опциите на трудовия пазар са към момента мощно лимитирани, най-силно поддържат позицията, че бъдещето на децата им е обвързвано с работа в чужбина.
Фактор, който в допълнение въздейства върху желанието за реализация в чужбина, е житейският интервал, в който се намират хората и запознатостта им с живота в чужбина. Колкото по-млади и към момента необвързани са те, толкоз по-отворени са към опит за реализация зад граница. И назад, измежду фамилните и изключително измежду тези с деца, делът на избиращите реализация в България нараства до 62%.
Ако обобщим, позитивната вест от изследването е обвързвана с увеличаващата се известност и авторитет на един от най-динамично разрастващите се, предлагащ положителни кариерни благоприятни условия и възнаграждение браншове – ИТ сектора. То обаче обрисува и две рискови отрицателни трендове – слаба интеграция на просветителните и квалификационни курсове в действителната стопанска система, и респективно – слаба мотивация за присъединяване в тях; продължаващ миграционен напън за реализация в чужбина, който в идващите години може да сложи в риск витално значими за обществото браншове.
Като част от регулярното си тримесечно изследване на публичните настройки, Алфа Рисърч включи специфичен блок въпроси, отдаден на настоящата тематика за престижа и интереса към другите специалности, както и към повишение на образованието и квалификацията в изискванията на динамизиращ се пазар на труда и все по-силни рецензии от страна на бизнеса за неналичието на задоволително добре готови и стимулирани експерти в редица сфери.
Проучването е извършено в интервала 12 – 22 юни 2017г. измежду 1024 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление по домовете на интервюираните лица.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ